На М.
На М.
Безследен спомен от обичане,
засъхващ с обещание по бузите.
Среднощното паническо изтичване.
Догонвам сенките на стара муза.
Кога ли пак ще ме обгърнеш
и устни вкусил, ще ми промълвИш?
Koга живота ми ще върнеш?
И докога разлюбил ме, ще си вървиш?
Космически са силни чувствата.
Отнет ми беше даже спомена...
И болката - върховно пустата,
отеква във сълзите неотронени.
И думите излишни ще заспят.
В очите пламъкът ще стихне.
И всеки ще поеме своя път -
цената вече скъпо я платихме...
Ще чакам закъснелия си влак,
на гарата - невидим кръстопът.
И винаги ще го приема пак,
макар обърнал ми жестоко гръб!
© Единствена All rights reserved.
