18.02.2008 г., 21:02 ч.

На М. 

  Поезия » Любовна
734 0 8

На М.


Безследен спомен от обичане,
засъхващ с обещание по бузите.
Среднощното паническо изтичване.
Догонвам сенките на стара муза.

 

Кога ли пак ще ме обгърнеш
и устни вкусил, ще ми промълвИш?
Koга живота ми ще върнеш?
И докога разлюбил ме, ще си вървиш?

 

Космически са силни чувствата.
Отнет ми беше даже спомена...
И болката - върховно пустата,
отеква във сълзите неотронени.

 

И думите излишни ще заспят.
В очите пламъкът ще стихне.
И всеки ще поеме своя път -
цената вече скъпо я платихме...

 

Ще чакам закъснелия си влак,
на гарата - невидим кръстопът.
И винаги ще го приема пак,
макар обърнал ми жестоко гръб!

© Единствена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Ще чакам закъснелия си влак,
    на гарата - невидим кръстопът.
    И винаги ще го приема пак,
    макар обърнал ми жестоко гръб!"

    Много обичаш да разплакваш,Стефенце...Иска ми се да те питам-Има ли край това чакане?!
  • "Безследен спомен от обичане,
    засъхващ с обещание по бузите."...

    Чудесно, Стеф!!! Толкова си млада, а тъй мъдро и красиво пишеш, аплодисменти!!!
  • Прекрасно поетично посвещение!
    ...Ще чакам закъснелия си влак
    на гарата-невидим кръстопът...
    и тъжно...и хубаво! с обич, Стефи.
  • Прекрасен стих,Стефани!!!
  • Стеф, пишеш чудесно!
    Радвам ти се и те чета!
  • Много хубав стих! Поздравявам те!
  • Така е - слапа е любовта слаяпа ееее! Ама какво да се прави обичаш ли, обичаш?!
  • Обичаш ли, обичаш до безкрай, затова заслужаваш безкрайността на космически силните чувства. Но безкрайното ти търпение не заслужава половинка, която да ти обръща гръб. Дано се научи да те гледа в очите!
Предложения
: ??:??