На майка ми
Да имаш майка - казват - ала майка да не си!
Жените Господ тъй наказва, а може би благослови.
Но ти си - знам - благословена!
За туй си най-добрата на света и любовта си нежна, откровена,
раздаваш с усмивка на уста.
Обичам те затуй, че си такава, че даваш къс от своята душа,
че всекиму любов дарява от твоята безкрайна доброта.
Обичам те като си тъжна и мъка къса твоето сърце.
Тогава знам, че съм ти нужна и ти подавам моите ръце.
Обичам те, когато си щастлива като пилееш радост със замах
и - знаеш ли - тогаз си тъй красива, че чак да те докосна ме е страх.
Кажи ми вярно ли е, дето казват:
"Да имаш майка, ала майка да не си!"
Ако е вярно, Бог и мен е наказал, а като теб ще ме благослови!
Жените Господ тъй наказва, а може би благослови.
Но ти си - знам - благословена!
За туй си най-добрата на света и любовта си нежна, откровена,
раздаваш с усмивка на уста.
Обичам те затуй, че си такава, че даваш къс от своята душа,
че всекиму любов дарява от твоята безкрайна доброта.
Обичам те като си тъжна и мъка къса твоето сърце.
Тогава знам, че съм ти нужна и ти подавам моите ръце.
Обичам те, когато си щастлива като пилееш радост със замах
и - знаеш ли - тогаз си тъй красива, че чак да те докосна ме е страх.
Кажи ми вярно ли е, дето казват:
"Да имаш майка, ала майка да не си!"
Ако е вярно, Бог и мен е наказал, а като теб ще ме благослови!
© Меглена Стефанова All rights reserved.
