Dec 20, 2006, 2:45 PM

на Майка ми

  Poetry
1.3K 0 6
В усмивката ти нежна,
ангел криещ се безгласен.
Моята кралица снежна,
майка със товар ужасен.

Толкоз много отговорна,
в думите ти искам да се вслушам аз.
И правотата ти безпорна,
мога ли да отрека тогаз?

Съзерцавайки те тихо, там, заспала,
безмълвно шепна ти сега.
Обичам те, скъпа майко, кралице моя бяла,
обичам те завинаги, дори и след смъртта!!!


20/12/2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....