На майка ми
Стоиш самичка в ъгъла на мислите,
опитвайки се да си върнеш младостта.
През спомени минаваш ти, прелиствайки
живота си, загубил свойта чистота.
Отдадена на хората, децата и на времето,
отдавна си загубила честта и гордостта,
с която си пленявала на времето мъжете,
била си стопроцентова и истинска жена!
"Било е", казваш си и бързо подминаваш
онези спомени, крещящи в твоята душа.
Но те си те завличат и бързо те потапят
до гуша в калта на вече омърсената жена.
Преди години дори не си помисляла,
че ще си крадла, живееща в една лъжа,
че упреците на децата ти ще бъдат бич,
превръщащ те в поредната развалина.
Но аз понякога съм склонна да прощавам
и знам, животът е суров и нямаш ти вина.
Да си майка в трудно време си избрала.
Този малък факт те прави ангел със крила!
Стоя насреща ти и виждам всичко
изписано във твоите притворени очи.
Не мога да направя абсолютно нищо.
Освен да дам съвет от сърцето си:
Престори се пак на нечула и безгрижна,
полети във себе си с крила от дим.
Потъмнелите петна недей поглежда,
отвори сърцето си за всеки полъх мил.
Със вятър от душевна доброта играй си,
превръщай го във бурна, дива красота.
Върни назад годините и пак бъди на двайсе'.
Хомота не поглеждай, поет от старостта.
Така поне веднъж на ден ще си щастлива,
ще бъдеш истинска и с дух на млад поет.
Сърцето ти ще пее с глас на самодива,
с глас на славей в най-красивия му полет!
© Цуци All rights reserved.
