На майка ми
На майка ми
.................................
Не написах за теб много стихове.
Просто – думите бягаха сякаш...
А пък ти със годините – тихо
и смирено все чакаше, чакаше...
Не написах... А много опитвах
и започвах със думички прости,
ала чувствах как бързо отлитат
всички те, щом до тях се докосвах...
И така - неусетно отминаха
дни, години – и вечност дори.
А животът – от цветна градина
се превърна в гора от бодли...
В тази джунгла отново към тебе
път проправям си – с голи ръце.
Но дали ще пристигна навреме,
за да зърна пак твойто лице...?
Ненаписал за теб много стихове –
днес аз пиша със кървави длани.
А словата обвили са тихо,
като трънен венец, любовта ни...
И – оставил в нозете ти кръста си -
аз очаквам присъда от тебе...
А ти рошиш косата ми с пръсти
и мълвиш: - Е, откри вече себе си...!
© Георги Ванчев All rights reserved.
