Apr 10, 2022, 10:13 PM

На мама

660 2 2

Липсваш ми ,когато съм тъжна и боли ме,            да ти звънна и ти да кажеш "Ще мине!"
Липсваш ми, когато не ме питаш вече"Прибра ли се?","Как си?"
Липсва ми дори на съобщение да ми пишеш "Здрасти!".
Липсваш ми ,когато ми се случи хубаво нещо,      и ти със мен да се радваш горещо!
Липсваш ,когато искам да се сгуша в теб просто така , за да хвана твойта ръка.
Липсваш ми ,когато съм горда с моето малко момиче ,                                                                              ти да ми кажеш ,че тя е "на баба кокиче"...
Липсваш ми когато си спомням колко щастие имаше само, да знам че те имам ,мамо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошла, Раде хареса ми откровената изповед, за майка ти, разбирам болката ти и ти съчувствам, аз също изгубих много близък човек, знам как боли, но имаш дете, което ще те вдъхновява в живота! Прегръщам те!
  • Добре дошла сред нас, Раде!🤗Много е искрена болката по майка ти, която си пресъздала в това стихотворение и аз горещо ти съчувствам! Дано в семейството на откровенците откриеш хора, които те прегърнат с топли чувства и разбиране!😍
    Приеми и моята прегръдкса!🤗💕

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....