На мама
Липсваш ми ,когато съм тъжна и боли ме, да ти звънна и ти да кажеш "Ще мине!"
Липсваш ми, когато не ме питаш вече"Прибра ли се?","Как си?"
Липсва ми дори на съобщение да ми пишеш "Здрасти!".
Липсваш ми ,когато ми се случи хубаво нещо, и ти със мен да се радваш горещо!
Липсваш ,когато искам да се сгуша в теб просто така , за да хвана твойта ръка.
Липсваш ми ,когато съм горда с моето малко момиче , ти да ми кажеш ,че тя е "на баба кокиче"...
Липсваш ми когато си спомням колко щастие имаше само, да знам че те имам ,мамо...
© Радка Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добре дошла, Раде хареса ми откровената изповед, за майка ти, разбирам болката ти и ти съчувствам, аз също изгубих много близък човек, знам как боли, но имаш дете, което ще те вдъхновява в живота! Прегръщам те!
-
Добре дошла сред нас, Раде!🤗Много е искрена болката по майка ти, която си пресъздала в това стихотворение и аз горещо ти съчувствам! Дано в семейството на откровенците откриеш хора, които те прегърнат с топли чувства и разбиране!😍
Приеми и моята прегръдкса!🤗💕
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
