Jan 22, 2007, 5:31 PM

На мама

  Poetry
1.5K 0 4
Мразя да си тъжна
или някой да те наранява,
мразя да си уморена
и да си сама.

Искам да си винаги засмяна
и да вдъхваш топлота,
да излизаш озарена
и с усмивка на уста.

Ти си радост най-прекрасна,
ти си весела, добричка,
ти си щастие вълшебно,
ти си мойто мамче нежно.


18, октомври, 2003

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжелика All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...