На мама
Пред теб сега глава покорна
с усмивка аз полагам, морна...
От детството ми спомени бодат,
ограбват ми душата и крадат.
(и търся в себе си вината...)
Защо ли пътя си към теб закрих?
Защо аз тайните си не разкрих?
А колко исках с тебе, мила мамо,
приятелка да бъда и на твойто рамо,
да мога всички болки да изплача,
че толкоз мъчеше ме здрача
от хорските злини, бездушие...
не свикнах да ги срещам с равнодушие...
А ти с душа, в живота коравяла,
не чуваше плача на дъщеря си бяла...
Боях се аз да ти призная,
как тайничко коря те... Зная,
че днес стопен е спомена
и болката дълбоко е заровена.
Едва сега аз смея да ти кажа
как тъжна бях тогаз
и колко много
за твоята любов копнях...
----------------------------------
На Бог се моля с татко да сте живи!
И нека спомени мъчителни надвили
да топлим дните си щастливи -
тъй много ви обичам, мои мили!!!
© Криси All rights reserved.
