Nov 2, 2007, 1:29 PM

На мама

  Poetry
1.2K 0 9

Бих искала да зърна
онзи пламък в очите ти,
който караше сърцето ти да пее
и да се усмихваш.

Да сгрея, в зимна нощ,
студените ти длани.
Да избърша сълзите ти,
да превържа раненото ти сърце.

Искам да възродя мечтите ти,
да се сгушвам в прегръдките ти, както и преди.
Да поплача на гърдите ти,
да галиш моите коси.

Обичам те, майчице!
И ти благодаря...
за грижите,
за детските ангини,
за белите ми,
за безгрижните ми дни,
за които плащала си...
със сълзи,
и с бръчките, покрили твоите очи...

Поклон отправям до земи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....