На мама
Горещо въгленче е твоят поглед, мамо
Тъмнее и разпалва,
искри, гори, говори...
То връща ме, когато съм далече.
И тегли ме към родната жарава,
където свои въглени самата съм създала.
© Мария Венциславова All rights reserved.
Горещо въгленче е твоят поглед, мамо
Тъмнее и разпалва,
искри, гори, говори...
То връща ме, когато съм далече.
И тегли ме към родната жарава,
където свои въглени самата съм създала.
© Мария Венциславова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...