На мама
Това е за всички пъти преди,
когато виждаше, че ме боли.
Когато виждаше сърцето в мене да кърви,
когато искаше да ми помогнеш ти.
Това е всичко, което мога да ти даря -
цялата ми обич на света!
Изказана във думи малко нетипични,
странни и не винаги отлични.
Искам днес да ти благодаря ,
че за мен си най-прекрасната майка на света!
Искам да ти кажа колко много те ценя
и как ти си незаменимата!
Извини ме за всичко, което бях преди,
извини хилядите ми детски лъжи!
Прости прегрешенията ми
и ме обичай както винаги!
Това е за теб!
Не само строфа, а куплет след куплет!
Ти си нещото, което ме държи
и подклажда моите студени дни!
Ти си нещото, което ме обогатява
и със цялата си обич ме дарява.
Как може човек като мен
майка като теб да заслужава?!
Знам, че мнението ми понякога не ти минава,
но опита поне си заслужава!
Да те видя как разпалено ми обясняваш
колко много ме обичаш и как ме заслужаваш!
Обичам те, мамо,
сега и преди!
Обичам те завинаги!
Ти си моята сила,
когато трябва мислите си да презаредя!
Ти си пазителят ми през нощта,
в която спокойничко ще спя!
Прости ми, че сълзите карах да извират
и не виждах, че по бузите застиват! -
и нямаше от какво да се изтриват
Не исках да се случи това,
не исках за теб да нося и мъката!
Исках само мъничката радост аз да бъда -
да съм вечно там до теб!
Аз те обичам, мамо!
Прости ми за всичко, което бях, или не бях преди,
прости ми за болезнените дни!
Прости ми за всичко, което мислиш, че е грях,
прости ми, защото малко ме е страх...
когато виждаше, че ме боли.
Когато виждаше сърцето в мене да кърви,
когато искаше да ми помогнеш ти.
Това е всичко, което мога да ти даря -
цялата ми обич на света!
Изказана във думи малко нетипични,
странни и не винаги отлични.
Искам днес да ти благодаря ,
че за мен си най-прекрасната майка на света!
Искам да ти кажа колко много те ценя
и как ти си незаменимата!
Извини ме за всичко, което бях преди,
извини хилядите ми детски лъжи!
Прости прегрешенията ми
и ме обичай както винаги!
Това е за теб!
Не само строфа, а куплет след куплет!
Ти си нещото, което ме държи
и подклажда моите студени дни!
Ти си нещото, което ме обогатява
и със цялата си обич ме дарява.
Как може човек като мен
майка като теб да заслужава?!
Знам, че мнението ми понякога не ти минава,
но опита поне си заслужава!
Да те видя как разпалено ми обясняваш
колко много ме обичаш и как ме заслужаваш!
Обичам те, мамо,
сега и преди!
Обичам те завинаги!
Ти си моята сила,
когато трябва мислите си да презаредя!
Ти си пазителят ми през нощта,
в която спокойничко ще спя!
Прости ми, че сълзите карах да извират
и не виждах, че по бузите застиват! -
и нямаше от какво да се изтриват
Не исках да се случи това,
не исках за теб да нося и мъката!
Исках само мъничката радост аз да бъда -
да съм вечно там до теб!
Аз те обичам, мамо!
Прости ми за всичко, което бях, или не бях преди,
прости ми за болезнените дни!
Прости ми за всичко, което мислиш, че е грях,
прости ми, защото малко ме е страх...
© Вяра Ангарева All rights reserved.
