Jul 10, 2008, 8:39 AM

На Марияна

  Poetry » Love
1.3K 0 8
 

Всчкото злато на белия свят,

стига да можех, щях да ти дам,

и без стотинка ще бъда богат

с купола златен на Божия храм.

 

Всичките чувства на мойто сърце

свидни, стаявани, ще ти разкрия!

Като врабче - от ръце във ръце -

обич ще дам, прибери я!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...добър си .И на мен ми харесва...явно си страдалец на любовта...1
  • даваш ми малка надеждица, че не всички мъже сте.... няма значение... важното е че явно са останали още свесни
  • Харесва ми как поставяш чувствата на първо място! И начина, по който показваш, че няма нищо по-важно от това!
    Браво!
  • Много благодаря! Късметлията бях аз.
  • Много благодаря, Мартина! Имате моята топла усмивка, но не знам къде са емотиконите... не ги намирам!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...