На Меги
От година на година
ставаш все по-дива.
Ни се водиш, ни се караш,
все по тъча ти ни бягаш.
Кръвта ти - македонска,
Паметта ти - слонска,
и с лудостта наследствена -
ситуацията става бедствена.
Иначе си лъчезарна,
на приятелите вярна,
на семейството предана,
с хубост си дарена ненагледана.
И красива си, и дива,
горда, но не горделива,
обичлива към децата...
На лице са и крилцата, и рогцата.
На всички качества, без иключение,
намираш правилното приложение.
Казано с няколко срички:
Обичаме те много всички!© Гергана Иванова All rights reserved.
