На мен ми стига ни малко, ни много!
Алчният заспива ли вечер спокоен?
И хапче за сън ли е за него отнетото?
Познавам усмивката с надпис „доволен“,
когато доволно нахранил е Егото!
Парите ли свършиха, та ближния грабиш?
Душата ти бедна е, всичко чуждо – олтар е!
Беден да беше - да простиш, да забравиш…
Но на грешник такъв само Господ прощава!
Нима сте забравили в Книгата вечна?
През вековете до днес оцелял е завѐт –
„Не пожелавай на ближния …“ Я прочетете!
Четете с разбиране - по човечност съвет!
Не съдя вашите сити стомаси,
но светът ви от алчност неизлечимо е болен.
В душите си оставате вие сиромаси!
На мен ми стига ни малко, ни много!
© Даниела Виткова All rights reserved.
