На мерата между зло и добро
В дълбините на всяко сърце,
в плетеница от радост и мъка,
в длани две, в две самотни ръце
дом си свиват любов и разлъка.
Щом застигнат го злочестини,
плът раздират, кърви ли, кърви…
Самотата горчиво боли,
кръста носи, смирено върви.
С плахи стъпки, в опиянение,
търси биле и търси лек,
обнадеждено и окрилено
живее стремежът у всеки човек.
Търси вяра за възкресение.
Търси обич, която създава.
Търси мъдрост за изкупление,
и надеждата, която спасява.
Елексир чудодеен вирее
на мерата между зло и добро.
С любов, с надежда и с вяра
се лекува всяко земно тегло.
© Златка Чардакова All rights reserved.
