Jul 30, 2019, 3:51 PM

На милиметър от Бог 

  Poetry » Phylosophy
1042 6 2

Когато бях на пет

те търсих в небесата

и облаците разлиствах,

за да зърна светлината.

Нощем тихо ти говорих

и се молих,

да ме погалиш по душата

и хляб да ми дадеш,

да запазя добротата.

 

 

Станах на 12.

( Малко се отчаях )

В небето се взирах,

но и там не те намирах.

Звезда ли беше ?

Или планета ?

Че липсваше на много

дишащи човека.

 

Раста със скоростта на светлината.

И камък по камък

строя моя малък храм на чудесата.

Въпреки пороя от хорските бодли,

опитвайки се да съдират

нечии мечти.

 

 

Вече съм голяма.

И Библията чета,

за да зная,

че ти нито си в небето,

нито на земята.

Ти си ми

Отляво на Душата.

© M.M All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е, Божественото отражение, то е което е в нас, Божията икона, за да можем ние в нашето несъвършенство да сравняваме с образеца. Достигането на Бог е бавен и труден път, защото за да го достигнем, да разберем, трябва да постигнем богоуподобяването, да придобием Христовия ум, чистотата на безстрастното сърце. Иначе колкото и да е близо до нас, "на милиметър", ние ще го държим на разстояние с невъзможността си да го проумеем и приемем.
  • "Ти си ми отляво на душата"..."На милиметър от Бог"!!!
Random works
: ??:??