На милиметър от Бог
Когато бях на пет
те търсих в небесата
и облаците разлиствах,
за да зърна светлината.
Нощем тихо ти говорих
и се молих,
да ме погалиш по душата
и хляб да ми дадеш,
да запазя добротата.
Станах на 12.
( Малко се отчаях )
В небето се взирах,
но и там не те намирах.
Звезда ли беше ?
Или планета ?
Че липсваше на много
дишащи човека.
Раста със скоростта на светлината.
И камък по камък
строя моя малък храм на чудесата.
Въпреки пороя от хорските бодли,
опитвайки се да съдират
нечии мечти.
Вече съм голяма.
И Библията чета,
за да зная,
че ти нито си в небето,
нито на земята.
Ти си ми
Отляво на Душата.
© M.M All rights reserved.
