Вятър в косите сплита венец,
капки роса в очите блестят.
Някъде там под тази роса
парят гореши сълзи.
Огън в сърцето ми бавно гори,
въглени черни оставят следи.
Ще помоля вятъра каптите роса да пресуши,
вятъра да приглади моите коси,
но къде си ти?
© Ваня Стоянова All rights reserved.