На Мишо Цветански и Митко Никифоров (Ekstasis и Argonyk)
Ей тъй, нищо, че хич не си приличате
и всички знаем колко се... привличате
в стиха ми неритмичен ще потичате,
докрай ме чуйте ако (ме) обичате:
За Бога, захвърлете томахавките
и спрете помежду си да се джавкате,
обидите, кавгите, подигравките
вземете ги хвърлете във канавките.
Че вече ми дотегна до умора
и нямам сили вече и да споря,
не се ли уморихте вие, хора?
Не пия, но... ще викна сервитьора,
ще си поръчам нещо да разпусна,
дано така главата ме отпусне
(и дай Богу, щом дойда на закуска,
гнева около вас да не препуска).
Разбрахме всички между редовете,
че много се... обичате, но... спрете!
И стиховете кротко си пишете,
а срещнете ли се - се подминете.
Под всеки ред не ми се коментира,
кой крив, кой прав, кой грешки си намира,
кой критикува, кой пък провокира
и кой решил е днес да абдикира.
Изпийте по една студена бира и оставете другия на мира!
Павлина Соколова
П.С:
Това от мен, без капка лошо чувство. Да правим не война, ами изкуство!
© Павлина Соколова All rights reserved.
Много е хубав стихът ти,с благородно звучене, замислящ и мъдър.Личи си,че го преживяваш и ти и ти прави чест, че опитваш да ни сдобриш. Честит Рожден Ден на патерица!!! 
