Времето минаваше в години, дни и часове.
Аз чаках някой душата ми да сгрее
и дори със себе си да я отвлече.
Стигнах дъното на пропаст,
от която не виждах вече светлина
и свикнах с тъмнината,
понеже трябваше напред да продължа.
Двете ти очи по пътя ме спряха
и в тях видях, че нещо блести.
Двете ти очи с искрици ме сгряха
и днес обичам ги - те са моите нощни звезди!
ЧЕСТИТА КОЛЕДА, ЦЕЦИ!!!
ОБИЧАМ ТЕ
© Галина Кръстева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
