На моето момче
На Нико
Двадесет години с теб вървя
по нетъпкани от другите пътеки.
Бях любимата за теб жена,
ти – мой рицар в бляскави доспехи.
Бе любов! И още пеем в тон.
Още във очите ти надничам -
виждам се – хлапачката с бретон,
как неистово към тебе тичам.
Как ме хващаш нежно за ръка,
как целуваш устните ми страстно.
И завърташ мене, и света
във прегръдка шеметно прекрасна.
После всичко e като насън:
дом, дете, успехи, неуспехи,
блянове, мечти, копнежи, звън
на чаши, сълзи, гняв, утехи…
Преживяхме толкова неща…
Аз все още силно те привличам.
Ти си още рицарят в нощта,
към когото винаги ще тичам.
© Керанка Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви от сърце!
За мен и моето момче
е чест голяма, че сте спрели
тука - Борко, Ачо, Ена, Ели, Ели!
-
Съхранена любов, устояла на времето.
Бъдете! -
Много, много красиво и вълнуващо!!!
Прекрасно!!! -
С такава жар след двайсе? Това е забележително! Не, по-точно - Красиво!
Поздрави! -
Все така да сте!
-
Добре дошли и на вас Роси и Манипулирам, и благодаря за хубавите пожелания! Нека ви се връщат стократно!
-
Хареса ми!
-
Да ви е живо и здраво момчето и още дълги години да вървите заедно по пътеките на любовта!Много ми хареса!
-
Благодаря на всички, които споделиха емоцията ми. Съвсем скоро имахме годишнина и така се роди тази изповед към моето момче, което може за 5 секунди да ме ядоса невероятно много, но и за 5 секунди може да ме накара да се смея с глас. Септ, чест е за мен, че ме посети, благодаря ти и ще се радвам да те видя отново! Мите, много ти се радвам и на теб, защото си прочел между редовете . Жани, няма как да го опазя, ако той не иска да се пази сам, имаме си доверие, де - как беше оня лаф - дай да не се следим, че ще вземем да се хванем... Благодаря ти, че ме разбираш винаги! Вихра, Елена, радвам се, че съм успяла да ви докосна! Пожелавам на всички здраве и вдъхновение!
-
Към когото винаги ще тичам! Хареса ми!
-
Много ме докосна! Поздравявам и двама ви, че сте успели!
-
Да си пазиш рицаря от амазонски очи
Много топличко. -
Огънят е най-красив, когато е тих, спокоен и наслада за сетивата. Така гори по-дълго и трябва да се поддържа само с много мъничко усилие.
Хубава изповед! Поздрав, Керанка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поклон пред такава любов!...