На моето момче
На Нико
Двадесет години с теб вървя
по нетъпкани от другите пътеки.
Бях любимата за теб жена,
ти – мой рицар в бляскави доспехи.
Бе любов! И още пеем в тон.
Още във очите ти надничам -
виждам се – хлапачката с бретон,
как неистово към тебе тичам.
Как ме хващаш нежно за ръка,
как целуваш устните ми страстно.
И завърташ мене, и света
във прегръдка шеметно прекрасна.
После всичко e като насън:
дом, дете, успехи, неуспехи,
блянове, мечти, копнежи, звън
на чаши, сълзи, гняв, утехи…
Преживяхме толкова неща…
Аз все още силно те привличам.
Ти си още рицарят в нощта,
към когото винаги ще тичам.
© Керанка Иванова All rights reserved.
