Jun 3, 2011, 11:56 AM

На моето семейство 

  Poetry » Love
1371 1 5

 

 

Събудих се от твоя дъх в сърцето си,

беше като шепот пред открехната врата.

Усетих ласка на детето ни, пак сгушило се

в нашия креват. Така видях усмивка по лицето му,

като художник как рисува нашата съдба.

 

Питах се в какъв ли мъничък шедьовър

да се превърне щеше утре тя?

А днес е още рано, затова поспете двама,

а аз ще сменям вече своята пижама

с мъдростта на идващия ден…

© Яни All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??