Събудих се от твоя дъх в сърцето си,
беше като шепот пред открехната врата.
Усетих ласка на детето ни, пак сгушило се
в нашия креват. Така видях усмивка по лицето му,
като художник как рисува нашата съдба.
Питах се в какъв ли мъничък шедьовър
да се превърне щеше утре тя?
А днес е още рано, затова поспете двама,
а аз ще сменям вече своята пижама
с мъдростта на идващия ден…
© Яни All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
