Морето днес утихна, замълча
когато му разказах любовта си,
заслуша се, погали ме с вълнá
и дълго не разбираше каква си.
С вълшебна бяла светлина
показваше ми пътища незнайни,
помоли Слънцето за топлина,
да съживи интимните ни тайни.
Предсказа ни щастливи времена
и вечност за любовните копнежи,
тогава в тъмното изгря Звезда,
пътечка по водата да бележи...
© Аластор All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
