Морето днес утихна, замълча
когато му разказах любовта си,
заслуша се, погали ме с вълнá
и дълго не разбираше каква си.
С вълшебна бяла светлина
показваше ми пътища незнайни,
помоли Слънцето за топлина,
да съживи интимните ни тайни.
Предсказа ни щастливи времена
и вечност за любовните копнежи,
тогава в тъмното изгря Звезда,
пътечка по водата да бележи...
© Аластор All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
