На мосю Танас
Отново побиват ме тръпки,
хладно е - май ще вали,
чувам зад себе си стъпки,
стар идиот се криви.
Бързо потъвам във мрака,
толкова сам и изплашен.
Тихо е. Утрото чакам,
скоро небръснат и прашен.
Може би вече ще питам
има ли изход натам,
писна ми вече да скитам
но...
през деня ме е срам.
хладно е - май ще вали,
чувам зад себе си стъпки,
стар идиот се криви.
Бързо потъвам във мрака,
толкова сам и изплашен.
Тихо е. Утрото чакам,
скоро небръснат и прашен.
Може би вече ще питам
има ли изход натам,
писна ми вече да скитам
но...
през деня ме е срам.
© Ивайло Проданов All rights reserved.
