Силно жадувам за идеал,
за момиче от рая,
за ангел светъл, бял -
теб сал аз желая.
Слънце да стопли дух студен,
пролет да смени зима,
от него да съм озарен -
туй иска душа ранима.
Със студена стена съм отделен
от теб, девойко чудна,
и с горчивина съм напоен -
мир иска душа тревожно будна.
Ела и ме утеши,
ти си моят блян,
стената студена разруши,
за теб бих преплувал океан!
© Георги All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
