Силно жадувам за идеал,
за момиче от рая,
за ангел светъл, бял -
теб сал аз желая.
Слънце да стопли дух студен,
пролет да смени зима,
от него да съм озарен -
туй иска душа ранима.
Със студена стена съм отделен
от теб, девойко чудна,
и с горчивина съм напоен -
мир иска душа тревожно будна.
Ела и ме утеши,
ти си моят блян,
стената студена разруши,
за теб бих преплувал океан!
© Георги All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
