На моята любов
Гледам снимката ти
и не знам какво да мисля.
Кой ли вятър те довя при мен?
Как денят ми, тъй безмислен,
стана толкоз подреден.
Как сърцето ми, разбито на парчета,
ти в едно събра.
Как пробуди в мен детето,
дето пазех скрито до сега.
Виж ме как усмихвам се щастлива,
колко слънце има във очите,
дето толкоз време търпеливо,
само в сълзи ги заливах.
Гледам снимката ти
и не знам какво да мисля.
Ангел ли при мене те довя,
или си подарък от съдбата,
дето беше с мене толкоз време зла.
Гледам и не знам какво да мисля,
искам този миг да бъде вечен.
И когато вечер се унасям аз сънливо,
и когато сутрин се събуждам,
ти да бъдеш винаги до мен...
© Валя Митова All rights reserved.
