Приятелко любима,
колко се радвам да те видя,
толкова усмихната и щастлива,
като слънцето красива.
Колко много време мина
докато отново те намеря,
отново с теб да си поговоря,
и да ти споделя някои неща,
които с друг не мога.
Приятелко, мила моя,
срещнахме се ние отново,
нека за малко да останем сами,
да се разходим заедно както преди,
когато бяхме още малки, помниш ли.
© Пепи Петрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
