Приятелко любима,
колко се радвам да те видя,
толкова усмихната и щастлива,
като слънцето красива.
Колко много време мина
докато отново те намеря,
отново с теб да си поговоря,
и да ти споделя някои неща,
които с друг не мога.
Приятелко, мила моя,
срещнахме се ние отново,
нека за малко да останем сами,
да се разходим заедно както преди,
когато бяхме още малки, помниш ли.
© Пепи Петрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
