Ти дойде някак тихо и спокойно,
като кротък летен дъжд,
за да зарадваш сърцето двойно,
мечтало си за тебе неведнъж.
Сред всички трудности, неволи
реши да ни огрееш с твойта светлина.
Душата ми за едно се силно моли -
да успея да отвърна на тази добрина.
Не очаквах, че живота така ще ме благослови -
да имам не една, а две прекрасни дъщери!
© Незабравка Иванова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
