На Музата
Ще те обичам тъй, както никога преди не си обичана
и няма да те питам искаш или не!
Съзвездия в косите твои ще накича,
а на врата ти - Месечина, вместо колие!
Ще те целувам тъй, както никога преди не си целувана
и ще прегръщам твойте крехки рамене,
и макар да знам, че е безумие,
в кресло ще се превърнат мойте колене.
Ще те очаквам тъй, както никога преди не си очаквана
и няма ли те - трудно ще го понеса.
Завърнеш ли се - даже без да се оплаквам
сърцето си във дар ще поднеса.
Ще те жадувам тъй, както никога преди не си жадувана!
Ще пия с устни жарки плодотворен сок!
Щастлив ще съм дори да те сънувам -
Сахара, сякаш срещнала потоп.
Ще да те любя тъй, както никога преди не са те любили!
Ще да те любя бурно, даже да крещиш,
защото от страстта ни, мен погубила,
ти стиховете мои ще родиш!
© Красимир Дяков All rights reserved.
