От памтивека по каменистия път
(този, уж дето все води към Рая),
в тъмната страна на душата, отвъд,
камъни човеците трупат… Грамада.
Че съдници много, а камъни ще потрябват...
Нали със тях замеряли се грешниците?
Или в темели белокаменни ще вграждат
фалшивите си думи на човечност?
Превърнали грамадата в светилище,
там свещи палят те, за покаяние.
Но с камъни гради ли се чистилище
за съвестта, душата и страданието? ...