На най-красивото творение на Господ Бог
На най-красивото творение
на Бог - жената
През нощта си болка нетърпима,
мракът ме изгаря и боли!
През деня - мечта неустоима!
Теб търсят уморените очи.
Търсена, обичана, желана,
гонена и мразена дори,
в теб каква ли сила е събрана
та с любов и мене покори?
Казвали са ти, че си мръсница,
и търпяла си какво ли не?
Имало е даже и плесници.
Е, това сме силните мъже!
Колко е обидата в душата,
трупана години всеки ден?
Уж познавам те, а непозната,
скрита тайна още си за мен!
Винаги готова да даряваш
своята любов и топлина,
много често ти сама оставаш
в своя свят, ранена от лъжа.
Колко пъти можеш да забравиш?
Колко пъти можеш да простиш?
Колко пъти мъката си давиш
със сълзите си, и си мълчиш?
Затова на колене пред тебе
моля те, обичай ме така,
както ти обичаш и умееш
да превръщаш всичко в красота!
© Георги Иванов All rights reserved.
