На небето
Вече хлопам на Райските порти.
Не очакват, не са известени.
Виждам ангели – цяла кохорта,
но едва ли им пука за мене.
От България, казвам, че ида.
Те мълчат, раменете си вдигат.
После свиват крилете обидено
и смутено с ресниците мигат.
Че на техните карти я няма
тази свидна за мене Родина.
„Я почакайте – има измама -
тя за мене е райска градина.”
„Не, за нас е страна неизвестна,
с куп проблеми и бедстващи хора.
Слушай, някак си по ще е лесно
с шеф на Пъкъла ти да говориш.”
Побесняла, неистово страдам
гневно свивам с презрение устни :
„Да потропам тогава във Ада...
може някой пък там да ме пусне.”
Със усмивка, по-черна от мрака
дебне Дявол със вила в ръката.
„Хайде влизай, отдавна те чакаме...”
и залоства след мене вратата.
„Ей, разказвай, съвети ни давай...
за труда ще получиш награда.
Комплименти! От ваш'та държава
ще натрупаме опит... за Ада.”
© Нина Чилиянска All rights reserved.
