Теб ще чакам аз, зная,
теб ще искам от тук та чак до края.
Ела, да изгоним в сърцето зимата,
искам да усетя твойта ласка, най-милата.
Ти ела, да стопиш ледовете,
двама с теб ще събудим зверовете.
Нека този пламък да запалим
и на любов вечно да ухаем.
Ела и бъди тази мека светлина,
която ще разкъса гъстата мъгла.
Ела и бъди музиката ръководна,
която ще ме изведе от тъмата отровна.
© Айше Али All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
