Теб ще чакам аз, зная,
теб ще искам от тук та чак до края.
Ела, да изгоним в сърцето зимата,
искам да усетя твойта ласка, най-милата.
Ти ела, да стопиш ледовете,
двама с теб ще събудим зверовете.
Нека този пламък да запалим
и на любов вечно да ухаем.
Ела и бъди тази мека светлина,
която ще разкъса гъстата мъгла.
Ела и бъди музиката ръководна,
която ще ме изведе от тъмата отровна.
© Айше Али All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
