Ще те срещам случайно.
Измежду сънищата си, нощем.
Ще искаш да ме прегръщаш,
ще търсиш очите ми – сините,
които накара да текат, като океани от сълзи.
И срещнеш ли ме, някъде навън,
ще криеш с ръце, лицето си –
посрамено от многобройни грехове.
И когато зърнеш ме, някъде навън –
дъжд ще завали, ще потопи града.
© Памела All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
