На НЕГО ...
На НЕГО ...
Нахлу внезапно в моята нощ и ден,
безгрижността ми ти хвърли в плен.
Разби на прах илюзиите в мен,
тогаз разбрах – животът ми на теб е отреден.
Проектирал те е Господ в моите недра
и в тях посял е твоята душа.
Сътворил е после той нашите тела
и най-накрая отредил ни е една съдба.
Свободата своя ний не пощадихме,
на бъдещето нея подчинихме.
С младостта отрано се простихме
и един на друг я посветихме.
Слели духом двете си сърца,
градим днес своя храм на любовта.
Делим в него ний на две скръбта,
затуй двойна връща ни се радостта.
Така ще бъде дори след сетния ни дъх,
смъртта не ще прекъсне нашия съвместен кръг.
Отвъд ще бродим пак един към друг,
където ти отново ще си моят скъп съпруг!!!
© Бояна Костова All rights reserved.
