На Него - Живота...
Дано сега да има по-малко неразбрали! ;-)
Усмихвам ви се с намигване!
Суров си, Животе!
В устата ни някак горчиш,
малко на картоф приличаш -
дъвчем те, но не със кеф,
едър залък си, корав си,
жилав, но пък величав.
Побелели са от теб венците,
защото вече липсват ни зъбИте.
Но няма начин туй да спре!
Ще мине, казват, но кога ще е?
Тече си времето, тече си!
Уста ще стиснем, но ченето
в пастта ни рехаво седи
и клати се като въжето.
Лепило здраво TV рекламира,
на всеки мозъка така промива,
ще пробваме - каквото ще да става,
но и с "Корега" не се получава.
И стиснали венци до кръв
се борим - кой да бъде пръв.
Не виждаме, че болката е тази,
която, да сме живи, все ни пази.
И след като направим лимонада
от киселото на един лимон,
защо да не направим и попара -
дори без зъби пак ще те ядем! ;-)
© Петя Кръстева All rights reserved.
