На Оброка
Край клоната, стара бука
бистро изворче бълбука,
кръст оброчен се издига
сред поляна с дъхав риган.
А под буката заспал е
млад овчар на име Павел.
Накривил си сур калпака,
позасукал си мустака,
хвърлил гега сред тревата
и постелил си абата –
сладко спи и сън сънува,
стадото в дола пладнува.
Сянка мина над могила –
вижда му се мила Лила,
щерката на гъдуларя,
с ръченик как скача шарен.
Вятър шумна из листата –
счува му се лична Злата
как наднича из стобора,
нещо тихо му говори.
Разлюляла се тревата,
гъделичка му брадата –
чини му се, стройна Цвета
че го гали по лицето.
В сладка дрямка и забрава
час и два, и три минават.
Под клонака стана хладно,
а овцете – гладни, жадни.
Жаба крякна в ракитака,
щъркел с клюна си изтрака,
Павел тръпки го побиха,
па се сепна и закиха.
Гледа – Лила, Цвета, Злата
няма ги сред планината.
В селото хоро играли,
той неделята проспал е
и под буковата сянка
закъснял е за седянка.
Слънцето залязло вече
и дошла е тъмна вечер.
Звън на чан в дола дълбоки
се не чува, няма стока
и из дефилето – цяло
стадото се разпиляло.
Цяла нощ овце събира
Павел, после ги прибира.
От умора вече капна,
хлебец сух дори не хапна.
Щом към селото заслиза
с мокра на гърба си риза,
нещо мярна из къщята –
като свила, като злато.
Мигар е сама Тодора
на ковача глух сред двора?
Що ще там по късна доба?
На Сивушко дава зоба?
Ралица или пък Сия?
Дъбова камбанария!
Па прибра се Павел вкъщи –
майка чака и се мръщи.
Питка му в торбата пуска
и вечеря за закуска.
Час не мина, опустяло,
слънце в селото изгряло!
Майката сина си буди,
той примигва и се чуди –
мярна май че Теменужка
сред лехата с люти чушки.
Не бе, Павле, майчин сине,
туй е котката на Гина!
Пак се вмъкнала на двора
през пролуката в стобора.
Стига мислил си в забрава
за седенки и забави
и не строй въздушни кули –
стадото си гледай, чу ли?
Още млад си, има време,
някоя и теб ще вземе.
И тогава ще улегнеш,
друга няма да погледнеш.
Слуша Павел, но с едното,
другото ухо – за стотен
път разперил към мегдана.
Туй нима е черна Дана?
Тя ли смее се и пее?
Не, чешмата струи лее!
Майката глава поклаща,
ласкаво сина изпраща.
Че целуна го в челото
и издърпа му ухото:
Ех, юначе мустакато,
все моми са ти в главата!
https://www.youtube.com/watch?v=EK_LN3XEcnw
Стихотворението участва в конкурса „Свищовски лозници“ 2025 и не спечели награда.
© Мария Димитрова All rights reserved. ✍️ No AI Used
