Jan 6, 2007, 12:15 AM

На Павел

  Poetry
952 0 1
Накъде да вървим?
След смъртта се загубиха всички пътеки,
и покриха се всички твои следи.
Дали ще сме ние отделно навеки?
Ако раят е мит... да, уви!
Не! Ние пак ще сме заедно,
даже мит да е раят, нали.
След смъртта ти остави последна пътека -
нагоре, нагоре, към теб ще летим.

Септември, 2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...