На прага
НА ПРАГА
На вратата тихо се почука
- Кой е? - чу гласа си някак променен.
- Аз съм, отвори да вляза!
- Отбий се утре, днес съм уморен!
Съдбата леко се приведе
Загърна вълнения шал
Опитвала бе дълго време
На заблудѐния да даде сигнал.
После спусна се надолу
По скърцащите стари стъпала
Вървеше без дори да се обръща
Щеше да се върне сутринта
Момчето гордо се протегна
Като гладиатор над врага си повален
Очи в очи съдбата не погледна
Отпрати я, почуства се спасен
А милост скоро щеше той да проси
Дори не знаеше каква
Прегърбена съдбата вест му носи
Изплъзна се, и тоз път не посмя!
Но не знаеше, че е последния
Изчерпал бе жалкият си лимит
На пропуснатите ползи -
дневникът
Достигнал днес бе до кориците
***
- Защо на мен, защо на мен?!
Повтаряше през сълзи и отчаяно
А съдбата гледаше зад ъгъла
съчувствено
Все така загърната
във топлия си шал...
© Весела Маркова All rights reserved.
