Oct 31, 2007, 11:49 AM

На прага 

  Poetry » Love
901 0 8

 

На прага погледи през рамо,

дълги разговори, а обидата остана.

Парченца лед във чаша вино.

Спотаени мисли във гореща рана.

 

Сега  различни сме - несподелени,

с разхвърляни остатъци в доверие,

закърпени и с мисли  наредени.

Примка стяга със въже съмнения.

 

Проплакват спотаени чувства.

Избягала сълза се вледенява.

От пазва рони стон въздишка.

(Сърце от камък  днес ми трябва).

 

Да сме предишните е вече късно.

Пъзел от любов не се сглобява.

А за да започнеме на чисто,

ни трябва мъничко раздяла.

 

© Петя Данаилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??