На прага
На прага погледи през рамо,
дълги разговори, а обидата остана.
Парченца лед във чаша вино.
Спотаени мисли във гореща рана.
Сега различни сме - несподелени,
с разхвърляни остатъци в доверие,
закърпени и с мисли наредени.
Примка стяга със въже съмнения.
Проплакват спотаени чувства.
Избягала сълза се вледенява.
От пазва рони стон въздишка.
(Сърце от камък днес ми трябва).
Да сме предишните е вече късно.
Пъзел от любов не се сглобява.
А за да започнеме на чисто,
ни трябва мъничко раздяла.
© Петя Данаилова All rights reserved.
