На прашинка от рая
На прашинка от рая
Ти знаеш ли нощем как злобно си хапя
до кръв и сълзи наранените устни,
как вие безпътна и пуста душата
и как самотата я с нокти разкъсва?
Ти чу ли как блъска зловещо в гърдите
напук на железните, тежки окови
проклетият спомен що сам в мене скита
и вместо очите ми ядно говори?
Ти знаеш ли, че като цвете от ада
покълна греха ни и в мрак ме погубва?
Не моля за прошка, не търся пощада.
Аз няма отново така да се влюбя.
От днес съм самотна. От днес съм безлична.
Във празната стая гласа си дочувам.
Не ми се живее. Не ми се обича.
Душата ми пукнато пени не струва.
Захвърлям я утре оттък, на хълма,
при стария явор и дивото цвете.
Въжето ще стегна до болка безмълвно.
Прощавайте, сойки. Тревици, простете.
"Прости ми, небе. Ти ми беше постеля" -
шептя на лазурната синя омая.
Утре сутрин далеч от дома ще изгрея
за живот без тъга, на прашинка от рая.
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъгата е само още едно от многообразията на живота, иначе казано - няма да е винаги така... но и в щастието не бива да се забравя, че няма все да е така... Радвам се, че освен упражняващи се в писане тук в сайта от време на време попадат и стойностни таланти!
-
Влизам тук основно за да те чета, мила, и всеки път се убеждавам в това колко талант ти е дал Господ. Разплака ме...
-
-
!**
-
Много ви благодаря, Септ, Рада. Ще се опитам!
-
Ако това си ти-на 18г и с такава ангелска красота,не можеш да пишеш такива стихове!Нито на възрастта ти отиват,нито на опита!Така че-очаквам нещо по-ведро и също така хубаво!
-
Лина
Лиляна
Благодаря, че сте тук! -
И думите ти плачат..Докосна ме!
-
Ех, Яна, най-тъмно е в душата преди изгрев. Най-тежко-след раздяла. Променят ни сълзите. И карат ни все пак да се надяваме. Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
