На приятелите ми...
И сега за теб ще пея,
приятелю любими ,
за душата ти - за нея
и за сърцата ни неразделими.
Песента си - на теб я подарявам,
както отдавна сърцето си дарих ти,
сега с душата си цяла запявам
и ако има за нещо - прости ми.
Ако животът безкрайно жесток е -
добре е, че си тук.
Ако адът безкрайно дълбок е -
никога, моля те, не тръгвай от тук.
Не тръгвай , а стой до мен
и подръж ме малко за ръка.
Хвани ме и да тръгнем през светлия ден
заедно до цветната дъга.
Там ще те погледна в очите,
ще те стисна за ръка,
ще те накарам да запомниш дните,
които ще ни свързват до смъртта.
И тук не знам какво да кажа,
понякога е по-добре да замълчиш,
но да мълча не мога - искам да разкажа
за теб, за мен и за отминалите дни.
Кога не бе до мен,
кога не ме държа,
след всеки удар даряваше ми ден,
от който гонеше студа.
Искам малко поне на теб да заприличам,
точно толкова човек да стана.
Помни, че винаги ще те обичам
и до теб и след смъртта си ще остана...
© Мария Панкова All rights reserved.
И наистина имам страхотни приятели...иначе не бих се вдъхновила да го напиша 
