На проф. Юлия Мутафова-Заберска
Съпруга, майка, баба, с кариера –
ти всичко имаш. В своя път нелек
глава не си прекланяла. Респект!
Душите ни разтворили са двери,
криле за полет всяка да разпери.
Не влиза в тях непроверен човек.
О, как е трудно вече в този век
протегната ръка да се намери!
Навършваш тези дни осемдесет,
наместо празненство в разкошна зала
дарявам ти душата със сонет.
Гордей се, Юле, че си остаряла!
Не бива старостта да бъде гнет.
Добра си. И отново ще си бяла!*
––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Вж. П. Дубарова – „Доброта“ – Бел. авт.
© Димитър Бурназов All rights reserved.
