На прощаване...
Прочети преди употреба!
:)
Май, че пак дойде време за почивка...
от писане, писане, писане...
че не стига времето, времето, времето...
за теб и за работа, работа, работа...
:)
Както и да - да видим колко време ще изкарам под вода(то не, че и аз не съм риба, де)...
:)
А стихчето се консумира най-добре на гладно и е препоръчително да се чете с ритъма на чудесната песен на великият Джани Моранди - "Bella Belinda".
http://vbox7.com/play:473fe96f
Ти не разбра ли,
че вече ме няма,
тръгнах, когато,
Сърцето ми каза:
"С ноти фалшиви,
каква ти, Соната?
А може би с рими,
не диша Душата?"
Защото изписвах,
в стотици Словата,
Надежда съзирах,
оказа се... вятър
и уж, леко дишах,
прекрачил Оттатък,
та, сиреч защо ли,
да съм на Земята?
Навярно тук беше,
край мен Суетата,
но давах, човече,
отчупвах комати,
за някои - смешен,
несретник досаден,
за Нея, пък весел,
поет - от площада.
Но, сигурно Песен,
от слънчево Лято,
щом някъде чуеш
и всичко е в злато,
Небето в сласт шепне,
с лъч гали Вълната,
"А, той ще се върне".
ще пише на пясъкът...
© Ангел Колев All rights reserved.
