На прощаване
---------------------------
СБОГОМ, ТЕАТЪР,
(СБОГОМ, МОЯ ЛЮБОВ)
ВЕЧЕ СЛИЗАМ ОТ СЦЕНА
(ЩЕ МИ ЛИПСВАШ ДО ГРОБ)
МИЛВАМ ПРАШНИЯ ПОДИУМ
(ТОЙ БЕ МОЙТА ЗЕМЯ)
И СЕГА КАТО ПЛАЧА,
МИ ПОПИВА СКРЪБТА.
СБОГОМ, СВЕТЪЛ ПРОЖЕКТОР,
(СПРИ ДА СВЕТИШ ВЪВ МЕН)
ВЕЧЕ ТУК СЪМ ИЗЛИШЕН,
(НО ОТ СКРЪБ СЪМ СЛОМЕН)
А ТЕБ, ПУБЛИКО СВИДНА,
НАТЪЖИХ НЕ ВЕДНЪЖ,
НО СЕГА СИ ОТИВАМ...
(В МЕН ВАЛИ КАТО ДЪЖД)
ТОЛКОЗ МНОГО ДЕКОРИ
ПО РАЗЛИЧНИТЕ СЦЕНИ,
ТОЛКОЗ МНОГО ГЕРОИ
ВЪПЛЪТИЛ СЪМ ВЪВ МЕНЕ.
ТОЛКОЗ МНОГО ПИЕСИ,
ТОЛКОЗ СИЛНИ СЛОВА,
ТОЛКОЗ КУЛТОВИ РЕЧИ,
А АЗ УМИРАМ СЕГА...
27.10.2007
© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.
