На първата любов
На първата любов
цветя оставям.
Отиде си така жестоко,
а беше най-красивата в света
и дълго ще боли, но след това
ще дойде втора, трета и така
ще премине младостта.
Ще изживея с тебе старостта,
но само духом туй ще стане,
защото ти ще си далече от града,
а аз на друг ще съм обречена.
На другиму ще дам плътта,
а не на любовта ми първа,
и може би и с теб ще е така.
Но знаем ли какво ни чака утре?!
© Бонбончето All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
