Apr 15, 2015, 8:35 PM  

На първата любов

  Poetry » Love
624 0 0

Аз искам да те помня винаги такъв:

мъжа-момче, в което аз се влюбих безнадеждно

със сила, страшна и безметежна.

И след толкова години сякаш времето е спряло

и започваме ние пак всичко отначало.

Любов и страст в нас горят,

телата ни се сливат, а душите ни крещят

и не знам това безумие докъде ще ни отведе,

без въздух ще живея, но без теб - не.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кунка Грохлева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...