dreamingend (Даниела Борисова)
23 0
Jan 13, 2009, 7:19 PM

На първия 

  Poetry » Love
570 0 4

Отново душата ми стана пустиня,

в която цветята отдавна не никнат.

Поетът зове я "Разблудна царкиня",

а аз я наричам - живот необикнат.

 

Отново денят се изниза за миг,

но не като тези, които запомних.

Детският порив да станеш велик

се скри зад години - талази огромни.

 

Аз и ти  пак ще се слеем в съня,

когато и трепетът тъжен заспива.

Самотни очи ще посрещнат деня,

но със копнежа да бъдат щастливи.

 

И няма на кой днес да кажа Здравей,

в душата ми пари Довиждане, край!

Аз тихо прошепвам - Стани и живей,

бори се и всичко от себе си дай...

 

Сама съм, но чух своя кратък апломб

и станах - без сили, но сякаш с крила,

и вместо сърце аз усетих бетон.

На никого вече не казах - Ела!

 

Забравих за теб - моя първи любим,

изчезна мечтата, която остави.

Аз молех се слети в едно да летим.

Но беше отдавна и вече забравих...

 

Отново душата ми стана пустиня,

в която единствено времето диша.

Поетът зове я "Разблудна царкиня".

А аз я наричам - копнежът да пиша.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Даниела Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??