На първия
Отново душата ми стана пустиня,
в която цветята отдавна не никнат.
Поетът зове я "Разблудна царкиня",
а аз я наричам - живот необикнат.
Отново денят се изниза за миг,
но не като тези, които запомних.
Детският порив да станеш велик
се скри зад години - талази огромни.
Аз и ти пак ще се слеем в съня,
когато и трепетът тъжен заспива.
Самотни очи ще посрещнат деня,
но със копнежа да бъдат щастливи.
И няма на кой днес да кажа Здравей,
в душата ми пари Довиждане, край!
Аз тихо прошепвам - Стани и живей,
бори се и всичко от себе си дай...
Сама съм, но чух своя кратък апломб
и станах - без сили, но сякаш с крила,
и вместо сърце аз усетих бетон.
На никого вече не казах - Ела!
Забравих за теб - моя първи любим,
изчезна мечтата, която остави.
Аз молех се слети в едно да летим.
Но беше отдавна и вече забравих...
Отново душата ми стана пустиня,
в която единствено времето диша.
Поетът зове я "Разблудна царкиня".
А аз я наричам - копнежът да пиша.
© Даниела Борисова All rights reserved.
Продължавай все така...
