На пързалката
Запада първият дългоочакван сняг.
И наваля върху окапалата шума.
И истерични джиесеми зазвъняха.
По женски тръгнахме да гоним скуката.
Събрахме се отракани бамбини,
И челядта, разбира се,
къде без нея!
Навлякохме кожуси, перелини
и на пързалката отидохме да ги развеем.
Изтърсихме се по-разхвърляни от цирк.
Събрахме маси,
тръснахме баджаци.
Извиках им: "Поръчвайте пелин!
А аз отивам за билет на касата!"
Така, де! Малките не ни се кефят
ни на пелина,
ни на смешките за възрастни.
Зачакаха да дойде моят ред,
да заплатя и да обуят кънките.
Сканирам пистата преди това.
За пропасти, скали, води подводни.
От масите долита остър вик:
"Хайде, Ирина, няма ли да дойдеш!?"
Че ще изпият всичкият пелин ми се изясни.
Че ще наваксам фазата им-също.
Но нещо липсваше в картинката прекрасна-
върху леда децата ми какво ще ги задържа??!!
Пред мене падна бяла пелена.
Почупени ръце, строшени кости,
недай си боже спукана глава...
Обезумях, но казах си "Не може!!"
На касата пристигна моят ред.
Погледнах пича - със конкурс ли ги избираха?!
Поех си въздух и нахакано изстрелях:
"Хелоу! Желая два билета с два пингвина!"
"Е, нямаме пингвини, съжалявам.
Ще се освободят след час, заети са.
Но ваш'те удивителни деца,
за равновесие ще ползват парапета."
Без малко да се търкуля от бяс.
Дечицата ми! Златните отроци!
Защо е толкова несправедлив света,
да се премятат по леда като колхозници!
Събрах си цялото високомерие накуп!
Извих се като кралска черна мамба.
"Наемам парапет!! Сметни ми два!
По-бързо! Давай! Стига си ми плямпал!!!"
Настъпи гробна, тежка тишина.
А после смях разхвърля ми билетите...
"Аааа, неее! Къде била си досега! Какво ще пиеш?! Искам да те черпя!"
Стоях и гледах с паднало перде.
Децата най-успешно се пързаляха.
А на въпроса: "Вън какво не е наред?!",
отвърнали:
"Това е мама. Тя е фен на мелодрамите!"
© Ирина Колева All rights reserved.
