Dec 18, 2007, 10:33 PM

На път

  Poetry » Other
770 0 4
Най-смъртоносно
е мълачанието
настъпило
понеделник сутрин,
когато слизаме
от метрото на път за
училище,
на път за своите
малки кошмари под формата
на текстове по латински,
на път за своите разочарования
и съм
те попитал дали ме обичаш,
а ти просто свиваш рамене
и казваш, нали не е проблем?
Тогава е най-смъртоносното
мълчание...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...